Може да си в пустинята и да не го знаеш.
Дори без да има грях или порок в живота ти.
Молиш се и търсиш Бога, но небето е като от бронз.
Това не е наказание!
Той ни оставя сами понякога, за да ни помогне да порастнем.
Сякаш всичко върви наобратно на Божиите обещания и призив.
Но пустинята е необходима, за всяко дете на Бога.
Не можем инак да стигнем до своята си обещана земя.
Ако сме бързи да се покорим на Бог, то пустинята може да не е толкова страшно място.
Но ако се паникьосаме и направим радикални промени в живота си, като смяна на професия, партньор и т.н.
Това само би влошило нешата.
Ние трябва да разберем какво се случва и да продължим пътя си.
Крайната победа ни е гарантирана, но това е изпитание на нашата вяра и издържливост.
Ходенето в пустинята, означава ли че здраво съм оплескал нещата?
Пустинята не е място на отхвърляне от Бога, но е място на тренировка.
Бихме оплескали нещата само ако се дръпнем назад.
