СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ИРИНКА ПЕТРОВА
„ ПРИЗОВИ Ме в ден на напаст, и Аз ще те ИЗБАВЯ, и ти ще Ме ПРОСЛАВИШ ! – казва БОГ.“ (Псалом 50:15)
10.10.2017
„Нека да Ви се представя: казвам се Иринка ПЕТРОВА, от гр. Сливен.
КАК станах ХРИСТИЯНКА ЛИ?..
В своите спомени се връщам назад в далечната 1964 година.
Като младо семейство, заедно със съпруга си и нашето малко 8 месечно детенце живеехме в една малка къщичка в лозята (днес вилната зона на град Сливен).
Бяхме бедни, но щастливи.
Бяхме млади и живеехме в разбирателсто с мъжа ми и се радвахме на нашия малък син.
Една нощ мъжът ми беше на работа трета смяна в завода и аз бях останала сама заедно с нашето малко съкровище.
Вечерта синът ни се разплака, вдигна висока температура и получи гърч.
Къщичката ни беше сама в лозята.
Наоколо нямаше никакви съседи, на които да се обадя.
Нямахме нито телефон, а и по онова време нямаше мобилни телефони.
Бяхме на около 3 километра от града и нямаше как в тъмнината да се обадя на „Спешна помощ“.
Бях пълна атеистка.
Нещо повече, в училище бях комсомолски секретар.
Тогава така ни учеха, че няма никакъв БОГ!
Че Той е измислица на суеверните баби, за да плашат своите внуци...
Какво да направя в този момент на безизходица?..
Държах моето малко съкровище в ръце и плачех, а то плачеше неудържимо и след един гърч, в един момент отпусна назад главичка, посиня и ... млъкна.
Не исках да си помисля дори, че е станало най-лошото!..
Какво да направя?
Излязох навън пред вратата на къщата, здраво стискайки моя син, обърнах поглед нагоре към небето и за първи път в живота си отправих сърдечна МОЛИТВА:
„О, СИЛО, не зная как да се обърна към ТЕБ!
Някои Те наричат БОГ, други ПРИРОДНА СИЛА, ХРИСТОС или ГОСПОД!..
Не зная как се казваш, но АКО ТЕ ИМА, АКО СЪЩЕСТВУВАШ И МОЖЕШ ДА МИ ПОМОГНЕШ, МОЛЯ ТЕ НАПРАВИ ТОВА!..
ВЪЗВЪРНИ ЖИВОТА И ЗДРАВЕТО НА СИНА МИ И АЗ ОБЕЩАВАМ, ЧЕ ЩЕ ТЕ ПОТЪРСЯ И ЩЕ ВЯРВАМ В ТЕБ!..“
Току що казах тези думи и детенцето ми дойде в съзнание.
Пипнах главичката му - нямаше и следа от високата, изгаряща температура!
Внесох го в къщи.
Сложих го в кошарката му.
То заспа и на сутринта се събуди, все едно, че нищо не му е имало!..
Този случай промени напълно живота ми.
Аз се УБЕДИХ, ЧЕ БОГ ИМА И, ЧЕ ТОЙ ЧУВА МОЛИТВИТЕ НИ, КОГАТО СМЕ В БЕЗИЗХОДИЦА...
..............................................
Аз бях обещала да ГО потърся.
Но КЪДЕ?..
В КОЯ ЦЪРКВА? - НЕ ЗНАЕХ!..
Дотогава никога не бях влизала в църква.
Тогава времената бяха такива.
Нали бях комсоломски секретар, а и по Великден и не само тогава, но на големите празници пред вратите на храмовете стояха учители, които записваха имената на учениците, които са се осмелили да влязат в храма.
След това следваха санкции в училище, изключване от Комсомола, пълна изолация от останалите ученици.
С една дума – животът на такива „заблудени набожни“ ставаше черен!..
Понякога на Великден и Рождество пред храмовете поставяха дори и милиционери...
Но аз бях обещала да потърся БОГ.
Можех ли да бъда НЕБЛАГОДАРНА за това, че ТОЙ възвърна ЖИВОТА на детето ми?..
Отидох в православния храм „Св.Димитър“ в центъра на града.
Влязох плахо вътре.
За първи път прекрачвах прага на църква.
Тъмнината ме уплаши.
Огледах се.
Исках да говоря със свещеник, да му разкажа за моето преживяване, да го питам – как трябва да вярвам, какво трябва да правя?..
В този момент чух гласа на една жена:
„Ей, момиче, къде с тези кални обувки?..
Не виждаш ли, че сега съм измила?..
Че даже и свещица не си си купила, а влизаш вътре!..“
В полутъмнината не бях видяла, че тя е мила пода, но гласът й ми се стори много груб и недоброжелателен, направо - негостоприемен.
Казах:
„Търся свещеника...Искам да поговоря с него...“
„Няма го!..И не можеш да говориш сега с него!..“
Обърнах се и без да кажа повече дума, излязох навън.
В душата ми стана тъжно и мрачно...
КЪДЕ ДА НАМЕРЯ БОГ?..
Върнах се в къщи.
..................................
Един ден тръгнах от дома към града.
Вървях по пътя през лозята, когато видях срещу мен двама мъже.
Те вървяха и оживено разговаряха на висок глас.
Когато се изравних с тях чух, че споменават името БОГ.
Може би сега е момента да науча нещо повече за Него?
Спрях се и ги попитах:
„Извинете, Вие ВЯРВАЩИ ЛИ СТЕ?..“
„Да, ние сме вярващи – християни! – отговори приветливо по-възрастният.
Лицата им издаваха нещо, което ме накара да ги заговоря:
„Аз искам да науча нещо повече за БОГ, но не зная – КЪДЕ?..“
Двамата пътници се спряха.
По-възрастният беше п-р Таню ТАНЕВ, а по-младият – беше пишещият тези редове.
Срещата беше организирана от БОГ.
В тази среща нямаше нищо „случайно“!
БОГ беше инициаторът.
„Ако имате само няколко минути време, ще Ви разкажа какво преживях една нощ с моето детенце...
И аз се врекох, обещах на БОГ, че ще Го потърся...
Тогава им разказах своето ПРЕЖИВЯВАНЕ.
Изслушаха ме с внимание и ме поканиха в неделя от 10 часа на богослужение.
Обясниха ми къде е църквата. ( На ул. „Ниш“ № 3, до Модна къща „Албена“).
Когато в неделя отидох на богослужение, сърцето ми се отвори с радост за БОГ.
Казах си: „Тук е моето място и аз никога няма да се върна назад!
Дадоха ми БИБЛИЯ и аз се „вкорених в Божия дом“.
Сега съм истински ЩАСТЛИВА...
Това е моето ЛИЧНО СВИДЕТЕЛСТВО...“
..........................................
Изминаха доста години оттогава.
Но и в дълбока старост, за такива, като сестра Иринка Петрова, Библията казва, че в дома Господен:
„Ще бъдат като дърво, посадено при потоци води, което дава плода си на времето си, чийто лист не повяхва; Във всичко, което върши, ще благоуспява !“
(Псалом 1:3)